В последно време доста мисля по тая тема. За живота. За хората. Доста е странно. Всички са актьори.И всеки участва във собствения си сериал. Борейки се за оскар. Надявайки се да се хареса на зрителите. И всеки играе във определен жанр. И намериш ли своя жанр, този, който ти пасва най-добре, всичко си идва на мястото. Но не винаги всичко е като по мед и масло. Понякога се случва да объркаш жанровете. И когато попаднеш в някой трълър или някой хорър... Всичко се обърква. Но главните герой винаги оцеляват, нали така? Просто трябва да се бориш до край. Не трябва да се предаваш. И биваш оценен от зрителите като "добрия". Но дали наистина е така? При положение, че си оставил толкова смърт след себе си. Дали не се превръщаш в егоистичния, в лошия? За да оцелееш, трябва да си такъв. Трябва да се бориш със зъби и нокти. Пречупиш ли се - оставаш назад... И изчезваш от сценария. Оставаш недооценен. Слаб. Но обвиняваш другите. Защо? Живота не е честен. И никой не е казал, че трябва да бъде. Това е просто живот. Какъвто си го направиш - такъв. Но отново обвиняваш другите. За собствените си грешки. Не можеш да върнеш времето назад. И все пак ставаш лошия. Има ли добри хора на тоя свят? Тези, които оцеляват са лоши, защото пречупват по-слабите, а другите, които биват пречупени започват да обвиняват оцелелите за собствените си грешки, завиждайки им, проклинайки ги, за дето те имат всичко. Но всъщност не е така. За да имаш всичко, трябва да се откажеш от един куп неща. Чувства, морал. Започваш да действаш инстиктивно. Обмисляйки единствено стратегиите, които ще ти помогнат да пречупиш колкото може повече хора. Извисявайки се нагоре. И накрая осъзнаваш, че нямаш нищо. В стремежа си към върха ти си забравил да гледаш надолу. Към обикновените хора. Към семейството и приятелите. И си останал без тях. И оставаш сам. Празен.