петък, 1 юли 2011 г.
Маймуни?!
Вчера, докато пътувах в тролей номер 2, за пореден път се убедих някой хора колко ужасяващо много приличат на маймуни. Шимпанзета. Чак е плашещо. Въпреки че няма смисъл да обиждам горките животни, те не са виновни за нищо.
Хората са ужасни, не е нужно да ми го повтаряте непрекъснато, това го знам. Просто не искам да повярвам, че човечеството е чак толкова загубено... Е, явно ще продължавам да живея в собствения си свят, където всичко е малко по-добро, отколкото е в действителност.
Хората са ужасни, не е нужно да ми го повтаряте непрекъснато, това го знам. Просто не искам да повярвам, че човечеството е чак толкова загубено... Е, явно ще продължавам да живея в собствения си свят, където всичко е малко по-добро, отколкото е в действителност.
понеделник, 11 януари 2010 г.
Бъркотия?!
За пореден път се чувствам сама, сякаш не принадлежа никъде и на никому не съм нужна, а знам, че не е така, знам, че все още има хора, макар и малко, които ме обичат и които имат нужда от мен, както аз от тях. Радвам се, че ги има, обичам ги, благодаря им, че са до мен. И въпреки всичко изпитвам някаква нужда просто да се затворя в себе си още повече, да стана още по-безчувствена... не, безчувствена не е точното определение. Защото аз чувствам. Чувствам прекалено силно. Просто спрях да го показвам. Искам да се скрия от хората и от влиянието им върху мен и в същото време искам да кажа на всички какво мисля, какво изпитвам спрямо тях, на абсолютно всички.
Чувствам се толкова нищожна и страхлива. И чувствам, че се провалям, че затъвам все повече и повече в кашите, които забърках и, ако не се спра навреме, няма да мога да изляза повече от там. И ще проваля цялото си бъдеще, целия си живот.
И се задушавам от собствената си глупост. Искам да мога да върна времето назад, да мога да поправя всички грешки, които съм направила, да мога да приема всички възможности, които съм пропуснала и за които сега съжалявам. И се измъчвам, когато хората около мен правят моите грешки, когато се опитвам да им обясня, но те не ме слушат и накрая ще страдат, ще страдат заради пропиляните шансове, за това, че не са опитали, когато са имали възможност и аз ще страдам с тях, защото ще знам как се чувстват.
Иска ми се да вярвам, че хората могат да постигнат всичко, стига да го искат достатъчно силно, че могат да направят и невъзможното. И го вярвам. Така е.
Лутам се из темите, хиляди въпроси без отговори се вътят из главата ми, хиляди чувства бушуват в сърцето ми, объркват ме, вече не мога да мисля свързано. Иска ми се да напиша толкова много, да кажа толкова много на толкова много хора, но мълчах прекалено дълго, за да очаквам някой да ме чуе и разбере. И отново се чувствам безполезна, но някак си ми олекна, когато написах всичко това. Съжалявам, за пълната бъркотия, която написах, но същата бъркотия е и в главата ми. Сега заспивам. Все пак утрото е по-мъдро от вечерта, нали? :)
Чувствам се толкова нищожна и страхлива. И чувствам, че се провалям, че затъвам все повече и повече в кашите, които забърках и, ако не се спра навреме, няма да мога да изляза повече от там. И ще проваля цялото си бъдеще, целия си живот.
И се задушавам от собствената си глупост. Искам да мога да върна времето назад, да мога да поправя всички грешки, които съм направила, да мога да приема всички възможности, които съм пропуснала и за които сега съжалявам. И се измъчвам, когато хората около мен правят моите грешки, когато се опитвам да им обясня, но те не ме слушат и накрая ще страдат, ще страдат заради пропиляните шансове, за това, че не са опитали, когато са имали възможност и аз ще страдам с тях, защото ще знам как се чувстват.
Иска ми се да вярвам, че хората могат да постигнат всичко, стига да го искат достатъчно силно, че могат да направят и невъзможното. И го вярвам. Така е.
Лутам се из темите, хиляди въпроси без отговори се вътят из главата ми, хиляди чувства бушуват в сърцето ми, объркват ме, вече не мога да мисля свързано. Иска ми се да напиша толкова много, да кажа толкова много на толкова много хора, но мълчах прекалено дълго, за да очаквам някой да ме чуе и разбере. И отново се чувствам безполезна, но някак си ми олекна, когато написах всичко това. Съжалявам, за пълната бъркотия, която написах, но същата бъркотия е и в главата ми. Сега заспивам. Все пак утрото е по-мъдро от вечерта, нали? :)
неделя, 10 януари 2010 г.
Едно цяло?
„Според Платон в началото на сътворението мъжете и жените не били такива, каквито са днес; имало само едно същество, което било ниско, само с едно тяло и един врат, но главата му била с две лица, всяко от които гледало в различна посока. Все едно, че две същества от различен пол с четири крака и четири ръце се били сраснали откъм гърба.
Гръцките богове обаче били ревниви и видели, че едно създание с четири ръце работело повече, двете лица му позволявали да бъде постоянно нащрек и не било възмож¬но да бъде нападнато в гръб, а четирите му крака го пра¬вели по-издръжливо, когато се налагало да стои право или да ходи продължително. А това, което било най-опасно според тях, били двата му различни полови органа - то не се нуждаело от никого, за да се възпроизвежда.
Тогава Зевс, върховният господар на Олимп, казал: „Измислих какво да направя, за да загубят тези просто¬смъртни силата си."
И с една гръмотевица разсякъл съществото на две, създавайки по този начин мъжа и жената. Това довело до увеличаване на населението на земята, като в същото време объркало и отслабило хората, защото те трябвало да търсят своята загубена половина, да я прегърнат отново и чрез тази прегръдка да си възвърнат някогашната сила, способността да избягват предателствата, да издържат при дълго ходене и измерителен труд.”
11 Минути – Паулу Коелю
Хората са създадени, да бъдат заедно, да бъдат едно цяло. Прекарват цялото си съществуване в търсене на половинката си, на другата част от пъзела, опитват, не се получава. Следващия. И така, докато не намерят половинката, която им приляга перфектно, създадена за тях. И тогава започват да живеят. Стават едно цяло, стават по-силни, точно като съществото с 2 лица и 4 крака, закрилят се един другиго, смеят се, даряват нов живот, остаряват заедно, умират заедно.
Става ми едно хубаво и топло и се изпълвам с надежда, когато видя по улицата стари хора, държащи се за ръце и любовта изписана по лицата им. Те са заедно, те са изживели целия си живот заедно, в болести и здраве, подкрепяли са се в трудни моменти, преодоляли са пречките си и се обичат чисто и просто заради самите себе си, с всичките мънички недостатъци и странности които притежават. Намерили са се и са силни и нищо не може да ги раздели.
Гръцките богове обаче били ревниви и видели, че едно създание с четири ръце работело повече, двете лица му позволявали да бъде постоянно нащрек и не било възмож¬но да бъде нападнато в гръб, а четирите му крака го пра¬вели по-издръжливо, когато се налагало да стои право или да ходи продължително. А това, което било най-опасно според тях, били двата му различни полови органа - то не се нуждаело от никого, за да се възпроизвежда.
Тогава Зевс, върховният господар на Олимп, казал: „Измислих какво да направя, за да загубят тези просто¬смъртни силата си."
И с една гръмотевица разсякъл съществото на две, създавайки по този начин мъжа и жената. Това довело до увеличаване на населението на земята, като в същото време объркало и отслабило хората, защото те трябвало да търсят своята загубена половина, да я прегърнат отново и чрез тази прегръдка да си възвърнат някогашната сила, способността да избягват предателствата, да издържат при дълго ходене и измерителен труд.”
11 Минути – Паулу Коелю
Хората са създадени, да бъдат заедно, да бъдат едно цяло. Прекарват цялото си съществуване в търсене на половинката си, на другата част от пъзела, опитват, не се получава. Следващия. И така, докато не намерят половинката, която им приляга перфектно, създадена за тях. И тогава започват да живеят. Стават едно цяло, стават по-силни, точно като съществото с 2 лица и 4 крака, закрилят се един другиго, смеят се, даряват нов живот, остаряват заедно, умират заедно.
Става ми едно хубаво и топло и се изпълвам с надежда, когато видя по улицата стари хора, държащи се за ръце и любовта изписана по лицата им. Те са заедно, те са изживели целия си живот заедно, в болести и здраве, подкрепяли са се в трудни моменти, преодоляли са пречките си и се обичат чисто и просто заради самите себе си, с всичките мънички недостатъци и странности които притежават. Намерили са се и са силни и нищо не може да ги раздели.
петък, 6 ноември 2009 г.
Песента
"...с две ръце стискай здраво, знай, ще те боли веднъж, един път сърцето дай си, дори мигът да бъде къс, обърни се към небето и признай си "искам я" и дръж."
Имам навика да си записвам цитати от песни, стихотворения и т.н., които са ме впечатлили с нещо и това е текст от една любима песен на 2 момчета, сформирали групата Loading in Progress, които доста харесвам, но която песен всъщност бях забравила...
Имам навика да си записвам цитати от песни, стихотворения и т.н., които са ме впечатлили с нещо и това е текст от една любима песен на 2 момчета, сформирали групата Loading in Progress, които доста харесвам, но която песен всъщност бях забравила...
сряда, 4 ноември 2009 г.
Мислите...
Днес, докато за пореден път вървях към вкъщи по тъмните квартални улички, прибирайки се от училище и докато си мислех, колко съм изморена и колко ме мързи да ходя, осъзнах, че обичам целия тоя път до нас. Всъщност, това е единствената част от деня, в която мога да остана насаме, само с мислите си, а и отвреме навреме срещам по някой познат, който не съм виждала от седмици, месеци, че и дори години. И понякога се усещам, че направо не искам тая улица да свършва, че не искам да се прибирам пак в същата топла кутийка, наречена апартамент и чак ми иде да направя още няколко обиколки на квартала, просто за да мога да прекарам малко повече време с мислите си.
Живота е хубав. Яжте, пийте и си носете новите дрехи!
Живота е хубав. Яжте, пийте и си носете новите дрехи!
неделя, 4 октомври 2009 г.
Защоⁿ...?
Винаги съм се чудела дали хората виждат света по различен начин от мен. Дали нещата им изглеждат различно. Цветовете, лицата. Всичко. И как точно ги виждат. И винаги ми е било интересно как аз изглеждам в техните очи. Винаги съм се чудела как и защо хората са измислили всички предмети, как са открили, че млякото от животните става за пиене, че яйцата от птиците стават за ядене. От къде идват наименованията на всички неща по света и защо са наречени точно така. Защо хората изглеждат точно по този начин, две ръце, две очи, две уши, уста, нос, вежди, две ръце, два крака... От къде се е появило всичко. Защо червеното е червено и черното е черно, защо всичко е такова, каквото е и какво щеше да бъде, ако беше по-различно. Хиляди "защота", на които още нямам отговор.
Всъщност отговора е един, ще кажете. Бог. А той от къде се е появил? И как е решил всичко да бъде точно така? Казаха ми, че той е във всичко, навсякъде. Под всеки камък, във всяка капчица вода, под всяко стръкче трева. Някой твърдят, че са го виждали, други, че няма тяло, че е просто енергия. Склонна съм да вярвам на второто.
И все пак, моля, ако някой има отговор на тези хиляди, милиони "защота", нека ми разясни.
Всъщност отговора е един, ще кажете. Бог. А той от къде се е появил? И как е решил всичко да бъде точно така? Казаха ми, че той е във всичко, навсякъде. Под всеки камък, във всяка капчица вода, под всяко стръкче трева. Някой твърдят, че са го виждали, други, че няма тяло, че е просто енергия. Склонна съм да вярвам на второто.
И все пак, моля, ако някой има отговор на тези хиляди, милиони "защота", нека ми разясни.
Абонамент за:
Коментари (Atom)