...И продължавам да живея измисления си живот. Имам всичко, а всъщност нямам нищо. Получавам всичко, а накрая оставам с празни ръце.Как става така? Защо? Поредният въпрос без отговор... Нищо не е така, както изглежда. И едва ли ще бъде. Всички са актьори,
стремящи се към оскар, в огромната пиеса наречена "Живот". Кой от кой по-добър. А наистина ли трябва да е така? Защо не може всички да са просто себе си? Токова ли е сложно? Защо не може всички да се държат човечно? Понякога дори аз не знам коя съм. Просто една от многото. А ми се иска да не е така. Защо не може да съм уникална? Да изпъкна с нещо пред света? Защото отново няма да ме разбират. Хората не приемат различното. Страхуват се от него. За това всички са като едно стадо. Защо черната овца да е лошата? Защото просто се различава с нещо от другите? Не знам.
Не е честно.

"Ние всички трябва да бъдем еднакви. Не всеки да бъде роден свободен и равен, както се казва в конституцията, а всеки да бъде направен равен на другия. Всеки да бъде копие на другия. Тогава всички са щастливи, защото няма изключителни личности, които да ги карат да треперят от страх и с които да трябва да се сравняват"

Рей Бредбъри (451 градуса по Фаренхайт)