Днес, докато за пореден път вървях към вкъщи по тъмните квартални улички, прибирайки се от училище и докато си мислех, колко съм изморена и колко ме мързи да ходя, осъзнах, че обичам целия тоя път до нас. Всъщност, това е единствената част от деня, в която мога да остана насаме, само с мислите си, а и отвреме навреме срещам по някой познат, който не съм виждала от седмици, месеци, че и дори години. И понякога се усещам, че направо не искам тая улица да свършва, че не искам да се прибирам пак в същата топла кутийка, наречена апартамент и чак ми иде да направя още няколко обиколки на квартала, просто за да мога да прекарам малко повече време с мислите си.
Живота е хубав. Яжте, пийте и си носете новите дрехи!
Няма коментари:
Публикуване на коментар