Бъркотия?!

За пореден път се чувствам сама, сякаш не принадлежа никъде и на никому не съм нужна, а знам, че не е така, знам, че все още има хора, макар и малко, които ме обичат и които имат нужда от мен, както аз от тях. Радвам се, че ги има, обичам ги, благодаря им, че са до мен. И въпреки всичко изпитвам някаква нужда просто да се затворя в себе си още повече, да стана още по-безчувствена... не, безчувствена не е точното определение. Защото аз чувствам. Чувствам прекалено силно. Просто спрях да го показвам. Искам да се скрия от хората и от влиянието им върху мен и в същото време искам да кажа на всички какво мисля, какво изпитвам спрямо тях, на абсолютно всички.

Чувствам се толкова нищожна и страхлива. И чувствам, че се провалям, че затъвам все повече и повече в кашите, които забърках и, ако не се спра навреме, няма да мога да изляза повече от там. И ще проваля цялото си бъдеще, целия си живот.

И се задушавам от собствената си глупост. Искам да мога да върна времето назад, да мога да поправя всички грешки, които съм направила, да мога да приема всички възможности, които съм пропуснала и за които сега съжалявам. И се измъчвам, когато хората около мен правят моите грешки, когато се опитвам да им обясня, но те не ме слушат и накрая ще страдат, ще страдат заради пропиляните шансове, за това, че не са опитали, когато са имали възможност и аз ще страдам с тях, защото ще знам как се чувстват.

Иска ми се да вярвам, че хората могат да постигнат всичко, стига да го искат достатъчно силно, че могат да направят и невъзможното. И го вярвам. Така е.


Лутам се из темите, хиляди въпроси без отговори се вътят из главата ми, хиляди чувства бушуват в сърцето ми, объркват ме, вече не мога да мисля свързано. Иска ми се да напиша толкова много, да кажа толкова много на толкова много хора, но мълчах прекалено дълго, за да очаквам някой да ме чуе и разбере. И отново се чувствам безполезна, но някак си ми олекна, когато написах всичко това. Съжалявам, за пълната бъркотия, която написах, но същата бъркотия е и в главата ми. Сега заспивам. Все пак утрото е по-мъдро от вечерта, нали? :)